"Смълчана пролет" (на английски: Silent Spring) е научна книга за околната среда на Рейчъл Карсън.
Публикувана на 27 септември 1962 г., книгата документира вредата за околната среда, причинена от безразборното използване на ДДТ, пестицид, използван от войниците по време на Втората световна война. Карсън обвинява химическата промишленост в разпространение на дезинформация, а държавните служители, че приемат безпрекословно маркетинговите претенции на индустрията.
В края на 50-те години Карсън започва да работи върху опазването на околната среда, особено върху екологичните проблеми, които според нея са причинени от синтетични пестициди. Резултатът от нейното изследване е Silent Spring, който донася опасения за околната среда на американската общественост. Книгата е посрещната с ожесточена опозиция от химическите компании, но тя разклаща общественото мнение и довежда до обрат в политиката на САЩ за пестициди, национална забрана на ДДТ за селскостопански цели и екологично движение. Това довежда до създаването на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ.
През 2006 г. Silent Spring е обявена за една от 25-те най-велики научни книги на всички времена от редакторите на списание Discover.
Реалността в наши дни
Загубата на местообитания в резултат на прехода към интензивно земеделие и употребата на ПЕСТИЦИДИ и торове са сред основните причини за намаляването на броя на опрашителите.
Броят и разнообразието на дивите насекоми опрашителите намаляват, което води до промяна в отглеждането на културите — преминаване от култури, богати на хранителни вещества (плодове, зеленчуци и ядки — при всички от които са необходими опрашители), към основни култури с висока калорична стойност, но БЕДНИ на хранителни вещества (например ориз, царевица, пшеница, соя и картофи).
Едни от най-популярните пестициди са неоникотиноиди. Неоникотиноидите са хиляди пъти по-отровни за пчелите от пестицидите, за който Рейчъл Карсън пише. Само няколко грама биха били достатъчни да убият милиони пчели. Те са невротоксини и парализират организма, разрушават също храносмилателната, имунната и най-вече нервната система на почти всички насекоми.
Групата на неоникотиновите инсектициди включва: acetamiprid, clothianidin, dinotefuran, imidacloprid, nitenpyram, thiacloprid, thiamethoxam. Imidacloprid е най-продаваният инсектицид през 2009 год., продукт на научните разработки на голяма фармацевтична компания. Това е системен неоникотиноидов пестицид, който е широко използван навсякъде по света, вкл. и в България при различни хранителни култури.
Освен това е и съставка на продукти за обезпаразитяване на кучета и котки от типа спот-он.
Неоникотиноидите са сравнително нов клас инсектициди, синтезирани в последните десетилетия на ХХ век. Представляват изкуствени аналози на никотина, за който е известно, че е природен пестицид, но се различават от него с по-високата си устойчивост в околната среда и по-силно изразен токсичен ефект.
Ново изследване във Великобритания установява, че спот-он третирането на бълхи върху домашни любимци е основен източник на замърсяване на реките с инсектициди. Самите собственици са постоянно замърсени от контакт с третирани домашни любимци. Предполага се, че препарат има също са по цялото ни тяло, покъщнина, храна и т.н., но това не е обект на тестване в изследването. Както имидаклоприд (неоникотиноид), така и фипронил сега се намират в по-голямата част от английските реки. Изследването показва, че стопаните, които мият ръцете си след контакт с домашни любимци, имат значителен принос.
В земеделието тези пестициди основно се използват за третиране на семена.
Проблемът е, че всъщност много малка част от пестицида се абсорбира от растението -по-малко от 10%, по-голямата част отива в почвата, където се натрупва с използването на пестициди и нивата на токсичност се увеличават постоянно с времето. По този начин чрез почвата всички растения в заобикалящата екосистема наоколо се натравят и пестицидът се разпространява във всичките им части - включително до нектара и полена на цъфтящите.
Във всяко растение в земеделската земя и съседните ареали постоянно проникват невероятно токсични пестициди, които освен това се разпространяват и в подпочвени води, реки и причиняват огромни проблеми за екосистемите.
Употребата на неоникотинови инсектициди засяга пчелната популация, но причинява и намаляване на броя на птиците, пеперудите и други насекоми, както и вреди на водните еко-системи, намалявайки планктона, а от там и рибните популации. Неоникотиноидите са карциногени и лесно замърсяват земята и повърхностните води. Налице е необратим кумулативен ефект върху водните и сухоземни животински организми.
Пример за действието им е екологичната катастрофа в езерото Shinji в Япония.
Регламент на ЕС от 2013 забранява употребата на неоникотинови инсектициди в земеделието, но едва от май 2018 друг Регламент забранява използването на семена, третирани с продукти за растителна защита, съдържащи тиаметоксам.
Неоникотиноиди обаче все още се използват в много известни и продавани обезпаразитяващи препарати за домашни любимци.
За съжаление, тези токсични вещества не са единствените.
Борбата за живот продължава...
Друг токсин- ГЛИФОЗАТ, който в световен мащаб е най-широко използван, получи 10 годишно разрешение за употреба от ЕС в края на 2023. Тестове, проведени върху пъдпъдъци, разкриват, че следи от глифозат присъстват в яйцата, мускулите и черния дроб на птиците. В България се използва масово при отглеждане на зърнени култури под търговски имена на продукти за растителна защита.
Хербицидът е в центъра на разгорещени дебати от години. Още през 2015 г. Агенцията за изследване на рака към Световната здравна организация (СЗО) съобщи, че употребата на глифозат може би предизвиква рак.
През 2016 от проучване на немския Институт по околна среда в Мюнхен стана известно, че 14 немски марки бира са замърсени с глифозат, чрез малца, вложен в производството им. Стойностите, измерени за немската бира са между 0,46 и 29,74 микрограма на литър (µg/l) и следователно почти в екстремни случаи 300 пъти над законовата граница за питейна вода (0,1 µg/l). При 75 % от германците, които са участвали в изследването, се оказва че в организмът им има повече от пет пъти над допустимото съдържание на съответния пестицид;
По-високо съдържание на глизофат в човешкия организъм се открива у хората, занимаващи се със земеделие. Много специалисти са на мнение, че освен риск от рак глизофатът може също така да увреди плода в майчината утроба, да нанесе негативни последствия върху чревната флора, както и да увреди генетичния човешки материал.
На 26 юни 2024 г. Европейската комисия отхвърли официалното искане на неправителствени организации за преразглеждане на 10-годишното повторно одобрение на глифозата. Те оспорват решението в съда. Успоредно с тази правна процедура всички държави-членки на ЕС понастоящем правят повторна оценка на продуктите на основата на глифозат. Национална забрана е напълно осъществима с действащото законодателство.
Водещи експерти твърдят, че Комисията почти не обръща внимание на потенциалното замърсяване на въздуха, причинено от дрейфа и изпарението на глифозат. Те напълно игнорират основния източник на хронично излагане за жителите и фермерите чрез вдишване на частици, съдържащи глифозат. Комисията твърди, че оценката на риска показва, че няма опасност за човешкото здраве, въпреки че независими учени отбелязват продължаваща епидемия от Паркинсон, която може да има връзка с излагането на глифозат. Комисията трябва да адаптира оценката на риска от експозиция чрез вдишване към действителните условия.
Разрешаване на продукти на основата на глифозат на национално равнище
След повторното одобрение от ЕС държавите членки трябва да вземат решение за повторно разрешаване на продукти на основата на глифозат на национално равнище в срок от 15 месеца. Както наскоро бе напомнено от Съда на ЕС, държавите членки не разрешават повторно продуктите в случай на съмнения относно тяхната безопасност. Като се имат предвид значителните доказателства за вредата, която глифозатните пестициди могат да причинят на хората и околната среда, държавите членки следва да наложат забрана за използването им.
България въведе частична забрана на глифозат от 17 юни 2024 за използването му на обществени места, но той все още може да бъде използван в земеделието.
Comments