На 27 август 2024 г. в Държавен вестник бяха обнародвани две значими заповеди, издадени от министъра на околната среда и водите, които поставят под въпрос бъдещето на едни от най-ценните природни територии в България – Атанасовското езеро и прилежащата му буферна зона „Бургаски солници“. Със Заповед № РД-658 защитената площ на Атанасовското езеро беше намалена от 10 500 декара на 10 408,226 декара, а със Заповед № РД-659 бе актуализирана площта на защитената местност „Бургаски солници“ на 9889,112 декара. Тези решения, основани на „по-точни измервания“, повдигат сериозни въпроси и предизвикват опасения за бъдещето на тези уникални екосистеми.
Нарушаване на екосистемния баланс
Атанасовското езеро и „Бургаски солници“ са част от една от най-важните влажни зони в България, известна с изключителното си биологично разнообразие. Всяка промяна в защитените територии може да доведе до сериозни последици за местните екосистеми. Атанасовското езеро е важно място за гнездене и миграция на над 300 вида птици, включително много застрашени видове. Намаляването на защитената площ може да компрометира естествените местообитания и да изложи на риск тези видове, ограничавайки тяхното жизнено пространство и достъпа им до храна.
Буферната зона „Бургаски солници“ също играе важна роля за опазването на екосистемата на езерото. Тази зона защитава основната територия на резервата от външни въздействия, като действа като естествена бариера. Всяко изменение в площта или статута на буферната зона може да доведе до увеличаване на антропогенния натиск върху екосистемата и съответно до нарушаване на екологичното равновесие.
Риск от екологични катастрофи при промяна на водния режим
Атанасовското езеро има естествена връзка с Черно море, която е от критично значение за поддържането на специфичния воден режим на езерото. Намаляването на защитената територия и възможните последици от това, като промени в ландшафта или строителни дейности, могат да нарушат този воден режим. Особено тревожно е, ако освободените от защита площи включват райони, важни за връзката между езерото и морето. Такава промяна може да доведе до промени в солеността и хидрологичните условия, което би оказало разрушителен ефект върху цялата екосистема.
„Бургаски солници“ също играят важна роля в поддържането на водния режим на Атанасовското езеро. Тази зона не само защитава езерото от замърсяване, но и спомага за регулиране на водните потоци. Всяка промяна в площта на тази буферна зона може да има непредвидими и дълготрайни последици за водния баланс на езерото и да увеличи риска от екологични катастрофи.
Социално-икономически последици
Природата около Атанасовското езеро и „Бургаски солници“ не е важна само за екосистемите, но и за местните общности, които разчитат на природния туризъм и рекреационни дейности. Туризмът в района се основава на уникалната флора и фауна, които привличат любители на природата и орнитолози от цял свят. Всяко влошаване на състоянието на тези територии ще доведе до спад в туристическите посещения и съответно до икономически загуби за региона.
Допълнително, ако новите измервания и актуализация на площите са направени с цел улесняване на инвестиционни проекти, това може да доведе до разрушаване на природните богатства, които са източник на дългосрочни икономически и социални ползи за местните общности.
Липса на прозрачност и потенциален конфликт на интереси
Основателни са опасенията за липсата на прозрачност при вземането на решенията за намаляване на защитените територии. Обосновката с „по-точни измервания“ не дава яснота за това кои точно площи са преразгледани и защо. Съществува риск това решение да е продиктувано от частни интереси, особено ако новоосвободените площи представляват интерес за застрояване или инвестиции.
През последните години България е свидетел на множество случаи на застрояване в защитени територии, които са довели до унищожаване на природни местообитания и деградация на ландшафта. Ако и тук се окаже, че финансови интереси стоят зад тези решения, това ще подкопае доверието на обществото в институциите, отговорни за опазването на природното наследство на страната.
Решения като тези имат дългосрочни последици не само за околната среда, но и за доверието на обществото в институциите. Липсата на диалог и прозрачност в процеса на вземане на решенията създава условия за конфликти и социална нестабилност. Гражданите и неправителствените организации трябва да бъдат активни участници в процеса на защита на природните територии, за да се предотвратят подобни рискове в бъдеще.
Намаляването на защитените площи на Атанасовското езеро и „Бургаски солници“ крие сериозни рискове за екологичното равновесие, социално-икономическото развитие на региона и общественото доверие в институциите. Необходимо е по-задълбочено разглеждане на мотивите зад тези решения и включване на по-широка обществена дискусия за тях. България не трябва да позволява компромис с природното си наследство, тъй като това може да има необратими последици както за околната среда, така и за бъдещите поколения.
Comments