Рибата в Черно море е замърсена с тежки метали (Живак (Hg)), пестициди и други токсични вещества - това са констатациите от изследвания, направени през 2015 и 2016г. по Дескриптор 9 (Замърсители в риба и други морски храни) от РДМС (Програма за мониторинг на ИО-БАН). Те показват превишаване на концентрациите през 2016 г. в тъкани от барбуня и черноморски сафрид спрямо максимално допустимите концентрации.
Това оказва негативно въздействие върху здравето на рибите, тяхното възпроизводство и общото състояние на популациите. Замърсяването на рибата води и до рискове за човешкото здраве при консумация.
Документът описва констатирани замърсители в риба от видовете Mullus barbatus ponticus и Trachurus mediterraneus ponticus. Ето някои от основните вещества, които са били открити:
Токсични вещества:
PBDE (Полибромирани дифенил етери): Това са забавители на горенето, които са токсични и могат да предизвикат различни здравословни проблеми при хората, включително хормонални нарушения и проблеми с нервната система.
Хексабромоциклододексан (HBCD): Токсично вещество, също използвано като забавител на горенето, което може да влияе негативно на репродуктивната и ендокринната система.
Живак (Hg): Тежък метал, който е силно токсичен, особено в органичната си форма (метилживак). Може да причини сериозни увреждания на нервната система и бъбреците.
Пестициди:
Хептахлор и неговите епоксиди (хептахлорепоксид-цис и хептахлорепоксид-транс): Това са хлорирани въглеводороди, използвани като пестициди. Те са известни с дълготрайността си в околната среда и токсичността си, която може да доведе до канцерогенни ефекти и увреждания на черния дроб.
Перфлуорооктанова киселина (PFOA) и перфлуорооктан сулфонат (PFOS): Макар и да не са пестициди в традиционния смисъл, тези перфлуорирани съединения се използват в промишлеността и също могат да имат токсични ефекти върху черния дроб и ендокринната система.
Тези вещества представляват сериозен риск за здравето и околната среда, затова е от изключителна важност да разберем значимостта на това замърсяване.
Откъде идва замърсяването?
PBDE (Полибромирани дифенил етери)
Източник на замърсяване с PBDE са химикали, използвани широко като забавители на горенето в продукти като електроника, мебели, текстил и пластмаси. Те могат да попаднат в околната среда чрез:
Изхвърляне на отпадъци: Неправилно управление на отпадъци от електронни устройства и мебели може да доведе до изтичане на PBDE в почвата и водите.
Индустриални емисии: Производствените процеси или изгарянето на продукти, съдържащи PBDE, могат да отделят тези вещества във въздуха, който след това се утаява във водни басейни.
Хексабромоциклододексан (HBCD)
HBCD също се използва като забавител на горенето, най-вече в изолационни материали и строителни продукти.
При разрушаващи се сгради или неправилно изхвърляне на строителни материали, съдържащи HBCD, това вещество може да попадне в околната среда.
Производство и обработка на продукти, съдържащи HBCD, могат да отделят този химикал във въздуха и водата.
Живак (Hg)
Живакът е тежък метал, който може да попадне в околната среда от различни източници.
Изгарянето на въглища за производство на енергия е един от основните източници на живак в атмосферата. Атмосферният живак може да се утаява във водни басейни, където се трансформира в метилживак – токсичната форма, която се натрупва в рибата. Минни дейности често включват използването на живак, който може да се разпространи в околната среда.
Хептахлор и хептахлорепоксиди
Хептахлорът е пестицид, използван за контрол на насекоми и гризачи.
В миналото хептахлорът е бил широко използван в селското стопанство за третиране на почви и култури. Остатъци от тези приложения могат да останат в околната среда дълго време. Хептахлорът е използван също така за третиране на дървесина срещу термити, което може да доведе до локално замърсяване на почвата, а от там и на подпочвените води.
Перфлуорооктанова киселина (PFOA) и перфлуорооктан сулфонат (PFOS)
Тези перфлуорирани съединения се използват в множество промишлени и потребителски продукти заради водо- и мазнеустойчивите им свойства.
Производството на продукти като тефлонови съдове, водоотблъскващи текстили, противопожарни пени и други може да доведе до замърсяване на водните басейни с PFOA и PFOS. Изхвърлянето на продукти, съдържащи тези химикали, или неправилно управление на индустриални отпадъци може да допринесе за замърсяване.
Полиароматни въглеводороди (Флуорантен, Бензо(b)флуорантен, Бензо(k)флуорантен)
Полиароматните въглеводороди (PAHs) са токсични съединения, които се образуват при непълно изгаряне на органични материали като въглища, нефт, дърво и тютюн. Емисии от двигатели, промишлени процеси и отопление на домове с дърва или въглища, както и производствени дейности, свързани с рафиниране и преработка на нефт и въглища са източници на такова замърсяване.
Всички тези замърсители (а те дори не са изчерпателен списък -има и други, които изобщо не са били обект на оценка) попаднат в морските екосистеми и да се натрупат в рибата, която после попада в нашата чиния.
Обобщена оценка за втория период на оценка 2012-2017 съгласно изследванията в проекта на новата Морска стрaтегия на Р.България е силно обезпокояваща:
Дескриптор 1 Биологично разнообразие (Морски бозайници) е „Недобро“ състояние.
Дескриптор 1 Биологично разнообразие - Видове риби, които не са обект на промишлен риболов е „Недобро“ състояние.
Дескриптор 1 Биологично разнообразие – дънни местообитания и Дескриптор 6 – Цялост на морското дъно е „Недобро/Неизвестно“
Дескриптор 1 Биоразнообразие - пелагични местообитания (фито- и зоопланктонни съобщества) е „Недобро/Неизвестно“ състояние.
Дескриптор 2 Неместни видове за втория период на оценка 2012-2017 е „Неизвестно“ състояние.
Дескриптор 3 Експлоатация на риби и черупкови организми, които са обект на промишлен риболов е „Недобро“ състояние.
Дескриптор 4 Хранителни мрежи е „Неизвестно“ състояние.
Дескриптор 5 Еутрофикация е „Недобро“ състояние.
Дескриптор 7 Хидрографски изменения е „Недобро“ състояние.
Дескриптор 8 Замърсители в морската околна среда е „Недобро“ състояние.
Дескриптор 9 Замърсители в риба и други морски храни е „Недобро“ състояние.
Дескриптор 10 Морски отпадъци е „Неизвестно“ състояние.
Дескриптор 11 Подводен шум и енергия е „Неизвестно“ състояние.
Според тези констатации няма видове в добро състояние. Замърсяването на рибата в Черно море с тежки метали, пестициди и други токсични вещества е сериозна заплаха както за морската екосистема, така и за човешкото здраве. Проучванията категорично показват превишаване на допустимите концентрации на опасни вещества в рибата, което води до нарушения в нейната репродуктивна способност и общото състояние на популациите, намаляването и изчезването на видовете. Тези замърсители, които включват полибромирани дифенил етери (PBDE), живак, хептахлор и други вредни химикали, не само вредят на екосистемите, но представляват и сериозен риск за хората, които консумират замърсената риба, особено за децата и хората със хронични заболявания.
Заключенията от мониторинга на Черно море подчертават критичната необходимост от спешни мерки за подобряване на екологичното състояние на морето.
За да защитим морските екосистеми и човешкото здраве, е жизненоважно да се предприемат незабавни и координирани действия за намаляване на замърсяването. Черно море е почти затворен воден басейн, което значително затруднява естественото му пречистване и прави замърсяването особено критично. Допълнително, река Дунав, която преминава през множество европейски държави, внася огромни количества замърсители от индустрията и селското стопанство, утежнявайки екологичната ситуация в морето.
Отговорността е колективна
Държавните институции, индустрията и обществото трябва да работят заедно за прилагането на по-строги регулации, подобряване на управлението на отпадъците и въвеждането на екологосъобразни практики. Призоваваме всички да подкрепят усилията за намаляване на изхвърлянето на токсични химикали в околната среда,. С нашите съвместни усилия можем да опазим биоразнообразието и да осигурим по-здравословно бъдеще за следващите поколения.
Opmerkingen