Почти 90% от животинските видове в света ще загубят част от местообитанията си заради селското стопанство до 2050 г. според World economic forum.
Шокираща статистика!
Човек може да си помисли, че земеделието е от полза за околната среда, като осигурява източници на храна, то обаче често причинява повече вреда, отколкото полза. Различни техники, като обработка на почвата и използване на пестициди, намаляват качеството на почвата, която за съжаление е отговорна за улавянето на големи количества CO2 в атмосферата.
Торовете и пестицидите също са склонни да замърсяват прясната питейна вода, а пестицидите в крайна сметка вредят както на дивата природа, така и на хората.
Изменението на климата с право получава огромна заслуга, но за биологичното разнообразие най-голямата заплаха всъщност идва от унищожаването на естествените местообитания, за да се направи път за селското стопанство.
И тъй като глобалното население расте, а хората стават по-богати и консумират повече, тази нужда от нова земеделска земя просто ще се увеличи.
Методи за опазване на почвата
Благосъстоянието на почвата на нашата планета е от решаващо значение - тя улавя големи количества CO2, тя е естествен компост и е дом на много важни организми. За съжаление, обаче, синтетичните торове, пестицидите и лошите земеделски практики вредят на почвата ни, но има много начини да я запазим чрез методи за опазване на почвата.
Няколко негативни земеделски практики причиняват ерозия на почвата и безплодие. Те включват методи за земеделие, които унищожават естествената растителност и неизбежно лишават цели екосистеми от плодородна почва, както и други неустойчиви методи на земеделие, които използват неправилни химикали и добавки.
Земеделието без обработка на почвата, известно също като "no-till" или "консервационно земеделие", включва различни методи за опазване на почвата и подобряване на нейната структура и здраве. Ето някои от тези методи:
Покривни култури (Cover crops):
Използването на покривни култури помага за задържане на почвата, предотвратяване на ерозията и подобряване на почвеното плодородие чрез фиксация на азот и добавяне на органична материя.
Мулчиране (Mulching):
Покриването на почвата с органични материали като слама, листа или компост намалява изпарението на влага, предотвратява ерозията и потиска растежа на плевели.
Сеитбооборот (Crop rotation):
Сеитбооборотът включва редуване на различни култури на едно и също поле през различни сезони или години. Това помага за поддържане на почвеното плодородие и намаляване на болестите и вредителите.
Компостиране (Composting):
Добавянето на компост към почвата увеличава съдържанието на органични вещества и подобрява структурата на почвата, което подпомага задържането на влага и хранителни вещества.
Легла без обработка (No-till beds):
Изграждането на легла за култури без обработка на почвата, при които растителните остатъци се оставят на място, помага за задържане на влагата и защита на почвата от ерозия.
Подземни култури (Deep-rooted plants):
Засаждането на култури с дълбоки корени, като люцерна или ряпа, подобрява почвената структура и увеличава инфилтрацията на вода.
Биоразнообразие (Biodiversity):
Поддържането на високо биоразнообразие чрез засаждане на различни култури и насърчаване на дивите растения и животни подпомага устойчивостта на почвената екосистема.
Контурно земеделие (Contour farming):
Засаждането по контурите на терена помага за намаляване на почвената ерозия и задържане на вода.
Пасищни системи (Pasture systems):
Използването на ротационно пашуване и пасища с висока растителност подпомага здравето на почвата чрез добавяне на органична материя и намаляване на ерозията.
Агролесовъдство (Agroforestry):
Комбинирането на дървета и храсти с земеделски култури увеличава биоразнообразието, подобрява микрооклиматичните условия и защитава почвата.
Тези методи не само подпомагат опазването на почвата, но и повишават устойчивостта и продуктивността на земеделските системи в дългосрочен план.
Древни методи
Съществуват древни методи за земеделие, които все още могат да бъдат използвани и днес, както и модерни практики като регенеративно, биологично и вертикално земеделие, които също допринасят за опазването на почвата. Ето някои примери:
Терасиране (Terracing):
Използвано от древни цивилизации като инките и финикийците, терасирането включва изграждането на стъпаловидни тераси на склонове, което помага за намаляване на ерозията и задържане на вода.
Поливни системи (Irrigation systems):
Древните финикийци са разработили сложни поливни системи, които могат да бъдат адаптирани за съвременното земеделие, за да се намали загубата на вода и да се подобри ефективността на напояването.
Компостни ями (Compost pits):
Древните египтяни и други култури използвали компостни ями за събиране на органични отпадъци и подобряване на плодородието на почвата.
Регенеративно земеделие
Регенеративното земеделие се фокусира върху възстановяването и подобряването на почвеното здраве чрез:
Постоянно покритие на почвата: Чрез използване на покривни култури и мулчиране.
Минимална обработка на почвата: За запазване на почвената структура и биоразнообразието.
Биологично разнообразие: Чрез сеитбооборот и интеграция на различни култури и животни.
Управление на пастбища: Чрез ротационно пашуване за подобряване на почвената структура и съдържание на органична материя.
Биологично земеделие
Биологичното земеделие използва практики, които подпомагат здравето на почвата чрез:
Използване на органични торове и компости: За подобряване на плодородието и структурата на почвата.
Отказ от синтетични химикали: Които могат да разрушат почвеното биоразнообразие и микробиологичната активност.
Поддържане на биологично разнообразие: Чрез разнообразни култури и естествени методи за контрол на вредителите.
Вертикално земеделие
Вертикалното земеделие включва отглеждането на растения в контролирана среда на многоетажни структури. Това помага за опазване на почвата, като:
Минимизира използването на почва: Често се използват хидропонични или аеропонични системи, които не изискват почва.
Оптимизиране на водата и хранителните вещества: Чрез прецизно управление на ресурсите.
Намаляване на ерозията: Понеже растенията се отглеждат в затворени системи, няма риск от почвена ерозия.
Комбинирането на древни и съвременни методи може да създаде устойчиви и ефективни системи за опазване на почвата. Регенеративното, биологичното и вертикалното земеделие, всяко по своему, допринасят за запазване на почвеното здраве, устойчивостта на земеделските практики и допринасят за опазването и възстановяването на важни екосистеми.
Comments