Представи си, че почвата е като малък град, където живеят много различни същества, всяко със своя роля.
Всичко започва със светлината. Слънцето дава енергия на растенията чрез процес, наречен фотосинтеза. Растенията използват тази енергия, за да си произвеждат храна (захари) от въглеродния диоксид (CO2) от въздуха и водата от почвата.
Част от захарите, които растенията произвеждат, те споделят със света под земята, като ги "изпускат" през корените си в почвата.
Тази храна привлича бактерии и фунги (гъби). Бактериите са много малки същества, а фунгите имат дълги нишки, които преминават през почвата и помагат на растенията да намират вода и хранителни вещества като азот и фосфор.
В почвата има и протозоа – това са още по-малки същества, които се хранят с бактериите. Освен това, в почвата живеят нематоди (микроскопични червеи) и акари (малки насекоми), които също се хранят с бактерии, фунги и протозоа.
След това идват по-големите животни като червеи и бръмбари. Те се хранят с малките същества и разлагат мъртвите растения и животни. Когато червеите дъвчат почвата и я обработват, те я правят по-пухкава и богата на хранителни вещества за растенията.
Когато животните и организмите в почвата разграждат органичните материали (като мъртви растения), те връщат въглеродния диоксид обратно в атмосферата, както и хранителни вещества обратно в почвата, които растенията използват отново. Това е един безкраен цикъл.
Всички тези същества – бактерии, фунги, протозоа, червеи и растения – работят заедно като екип. Всеки се храни с нещо и осигурява нещо важно за другите. Това е хранителната мрежа в почвата: взаимовръзки между растения, бактерии, гъби, животни и хранителни вещества, които постоянно се движат и се използват отново.
Накратко:
Растенията получават енергия от слънцето и правят захари.
Бактериите и гъбите в почвата се хранят със захарите от корените.
Протозоа, нематоди и акари ядат бактериите и гъбите.
Червеите и бръмбарите обработват почвата и я обогатяват.
Всички заедно помагат за разлагането на органични вещества и връщането на хранителни вещества в почвата и въглеродния диоксид в атмосферата.
Прилагането на пестициди може да наруши естествения баланс в почвената хранителна мрежа. Например, ако убием бактерии или фунги, които са храна за протозоа и нематоди, това може да доведе до спад в популациите на тези организми. Без достатъчно храна, всички следващи животни в хранителната верига (като червеите и бръмбарите) също намаляват.
Пестицидите не убиват само вредители, но и полезни организми в почвата, като бактерии, гъби и протозоа. Тези малки организми са ключови за разграждането на органични материали и за осигуряване на хранителни вещества за растенията. Когато тези полезни същества умират, почвата губи част от своята жизненост, което затруднява процесите на рециклиране на хранителни вещества.
Когато пестицидите убиват полезни микроорганизми, почвата става по-бедна на хранителни вещества. Това води до нуждата от все по-голямо количество химически торове, които допълнително увреждат почвата и водните източници. Здравата почва естествено задържа повече вода и хранителни вещества, но увредената почва губи тези способности- неплодородната почва дава храна с по-ниска хранителна стойност.
Здравата почва играе огромна роля в съхраняването на въглерод. Бактериите и фунгите помагат на почвата да поглъща и задържа въглерода от атмосферата. Когато пестицидите унищожават тези микроорганизми, почвата губи своята способност да задържа въглерод и така повече въглероден диоксид се връща в атмосферата, допринасяйки за глобалното затопляне.
Пестицидите водят до ерозия на почвата, т.е. тя става по-податлива на разрушаване от вятър и вода. Това не само унищожава почвата, но също така води до изпускането на съхранен въглерод в атмосферата, като така ускорява процеса на изменение на климата.
Този процес създава затворен кръг:
Пестицидите убиват почвените микроорганизми.
Почвата става по-малко способна да задържа въглерод и да осигурява хранителни вещества.
Това води до използване на повече торове и пестициди, които още повече увреждат почвата и покачват цената на произведената продукция.
Повече въглерод се освобождава в атмосферата, което допринася за изменението на климата.
Изменението на климата прави условията за земеделие по-трудни, което изисква още повече химикали.
Пестицидите са опасни не само за вредителите, но и за цялата почвена екосистема, която поддържа живота на растенията. Освен това, тяхното използване има пряка връзка с изменението на климата, тъй като нарушават способността на почвите да задържат въглерод и същевременно водят до увеличаване на емисиите на парникови газове. За да запазим почвите здрави и да намалим изменението на климата, е важно да намерим начини за по-устойчиво земеделие и по-малко използване на химикали.
Зелените пестициди са такъв инструмент за устойчиво земеделие, тъй като позволяват контрол на вредителите по начин, който защитава околната среда и подобрява качеството на почвите, като същевременно намаляват химическото замърсяване.
Те могат да са с биологични агенти, ботанически екстракти като масла и екстракти от растения като нийм, чесън и пиретрум (цветето хризантема), които отблъскват или убиват вредители, минерали и други естествени вещества. Например диатомична пръст (естествена пудра от фосили) и сода бикарбонат могат да се използват за защита на растенията. Такива вещества се разграждат бързо и не замърсяват почвата или водата, като запазват почвеното здраве и не убиват полезните организми като бактерии и гъби. Храните, отглеждани с използването на зелени пестициди, имат по-малко токсични остатъци.
Comments