РИОСВ-София съобщава за регистрирани превишения на прага за информиране на населението от 180 µg/m³ за озон на 01.07.2024 и 06.07.2024.
Измерените стойности са в местност „Копитото“ и „ИАОС/Павлово“.
Озонът е газ, който се формира от взаимодействието на азотните оксиди и летливите органични съединения под влияние на високи температури и слънчева светлина. Естествените фонови стойности на озона във въздуха са около 30 µg/m³, но могат да стигнат много по-високи стойности.
Озонът, в зависимост от своето местоположение в атмосферата, може да бъде както благословия, така и проклятие за природата, дивата природа и човешкото здраве. Защитата на озоновия слой и намаляването на лошия озон са от съществено значение за опазването на нашата планета и здравето на бъдещите поколения.
Повишените нива на приземния озон застрашават сухоземните екосистеми и биологичното разнообразие, като засягат растителните съобщества, взаимодействията с насекоми и почвените микробни общности.
Добър озон
Какво е добър озон?
Добрият озон се намира в стратосферата, слой на атмосферата на около 10-50 километра над земната повърхност. Този слой озон, известен като озоновия слой, играе критична роля в защитата на живота на Земята.
Изтъняването на озоновия слой води до повишена UV-B радиация, потенциално причиняваща болести при домашните животни и потенциално икономически загуби в системите за аквакултури.
Ползи от добрия озон
Защита от ултравиолетова (UV) радиация: Озоновият слой абсорбира вредните UV-B и UV-C лъчи от слънцето, които могат да причинят рак на кожата и да увредят имунната система на хората.
Здраве на екосистемите: Защитата от UV радиация е жизненоважна за морските екосистеми, особено за фитопланктона, който е основен източник на храна за много морски организми.
Земеделие: Намаляването на UV радиацията предпазва културите от увреждане, което може да доведе до по-ниски добиви.
Лош озон
Какво е лош озон?
Лошият озон се намира в тропосферата, най-ниският слой на атмосферата, и е основен компонент на смога. Той се формира при химически реакции между азотни оксиди (NOx) и летливи органични съединения (VOCs) под влиянието на слънчевата светлина.
Лошият озон влияе върху почвите, биотата и екологичните процеси, причинявайки увреждане на листата и намаляване на растежа на зрелите дървета на някои места.
Повишената слънчева UV-B радиация от намаляването на озона може да доведе до намалено първично производство, променен състав на растителните видове и променена вторична химия, засягаща тревопасните, разлагането на отпадъците и биогеохимичните цикли.
Вреди от лошия озон
Човешко здраве: Лошият озон е мощен дразнител на дихателната система. Излагането на високи нива на озон може да причини респираторни проблеми, астма и хронични белодробни заболявания.
Дива природа: Лошият озон може да увреди листата на растенията, намалявайки тяхната способност за фотосинтеза. Това влияе негативно на хранителната верига и биологичното разнообразие. Хроничното дългосрочно излагане на озон може да допринесе за намаляване на горите чрез нарушаване на фотосинтезата, увеличаване на дишането и промяна на клетъчния метаболизъм. Озонът в тропосферата причинява повече щети на растителността, отколкото всички други замърсители взети заедно, което води до загуба на реколта. Горските пожари произвеждат приблизително 170 Tg O3 годишно, което е 3,5% от цялото световно производство на тропосферен O3.
Селско стопанство: Много диви видове са поне толкова чувствителни към озона, колкото и културите, причинявайки значителни загуби на добив и засягайки растежа и разпределението на ресурсите. Високите нива на озон могат да намалят добивите на важни култури като пшеница, соя и царевица, което се отразява на хранителната сигурност.
Материали и строителства: Лошият озон може да ускори износването на материали като гума и пластмаси, намалявайки тяхната дълготрайност и повишавайки разходите за поддръжка.
Какво можем да направим?
Намаляване на емисиите: Намаляването на емисиите на азотни оксиди и летливи органични съединения чрез по-чисти технологии и промени в поведението може да помогне за намаляване на лошия озон.
Мониторинг и регулации: Постоянният мониторинг на качеството на въздуха и стриктните регулации могат да помогнат за поддържането на нивата на лошия озон в безопасни граници.
Образование и осведоменост: Образователни кампании за информиране на обществеността за разликите между добрия и лошия озон и как да се намалят вредните емисии могат да имат значителен положителен ефект.
Мерки за предотвратяване на горски пожари
Горските пожари са сериозен източник на замърсяване с лош озон и могат да имат разрушителни последици за околната среда, дивата природа и човешкото здраве. Предотвратяването на горските пожари е от съществено значение за намаляване на тези вреди.
1.Управление на горите
Контролирано изгаряне: Използването на контролирани изгаряния за премахване на натрупаната горивна маса (като мъртва дървесина и сухи листа) може да намали риска от неконтролируеми горски пожари.
Прочистване на подраста: Редовното прочистване на подраста и мъртвата растителност в горите намалява количеството на горивния материал.
Създаване на пожарни пояси: Изграждането на огнезащитни пояси или просеки около горските масиви може да ограничи разпространението на пожари.
2. Образование и осведоменост
Кампании за обществена осведоменост: Организиране на кампании за информиране на обществеността за рисковете от горски пожари и как да ги предотвратяват.
Обучение на местните общности: Предоставяне на обучение за местните общности относно безопасни практики за палене на огън и как да реагират при възникване на пожар.
3. Правилно управление на лагерните огньове
Обозначени зони за огън: Създаване на специално обозначени зони за лагерни огньове с подходящи мерки за безопасност.
Правила за огън на открито: Приемане и спазване на строги правила за използване на огън на открито, включително забрана на огъня при неблагоприятни метеорологични условия.
4. Инфраструктурни мерки
Поддръжка на пътища и просеки: Редовната поддръжка на пътища и просеки в горските зони осигурява бърз достъп за пожарните служби при нужда.
Водни резервоари и хидранти: Инсталиране на водни резервоари и хидранти в близост до горските зони за улеснение на пожарогасенето.
5. Използване на технологии
Системи за ранно предупреждение: Внедряване на системи за ранно предупреждение и наблюдение на горските зони чрез сателити и дронове.
Автоматизирани системи за пожарогасене: Инсталиране на автоматизирани системи за пожарогасене в рисковите зони.
6. Законодателни и регулаторни мерки
Стриктни регулации: Приемане на стриктни закони и регулации за предотвратяване на горски пожари и налагане на санкции за нарушителите.
Планове за управление на риска: Разработване и прилагане на планове за управление на риска от горски пожари.
Предотвратяването на горските пожари е комплексен процес, който изисква координирани усилия на различни нива - от местни общности до национални правителства. Прилагането на тези мерки може значително да намали риска от горски пожари и свързаното с тях замърсяване с лош озон, допринасяйки за по-здравословна и безопасна околна среда, чрез съвместни усилия.
Comments