Ново изследване разглежда Черно море не като поредица от отделни проблеми — свръхулов тук, замърсяване там — а като една система, която е сменяла състоянието си. Изводът е, че за четири десетилетия морето е минало през четири ясно различни режима, а преходите между тях са били резки, не плавни.
Какво точно е направено
Авторът построява динамичен модел на хранителната мрежа на Черно море с 22 функционални групи — от фитопланктона до делфините — и го проследява от 1960 до 1999 година. Моделираната площ е 150 000 km²: вътрешната част на басейна, където риболовът е най-интензивен.
Важно е какво представлява това изследване. То не е поредица наблюдения, а възстановка: моделът е сглобен от исторически данни за улови, планктон и рибни запаси и после проверен доколко възпроизвежда действително случилото се. Успява да улови най-известния срив в морето — колапса на хамсията и избухването на морския орех (Mnemiopsis leidyi) през 1989 година.
За откриване на преходите е използван статистически метод, който търси резки промени във времеви редове, вместо изследователят да ги посочва на око.
Четирите състояния
Шейсетте години са изходната точка — състояние, близко до непокътнатото. На върха на хранителната мрежа стоят хищни риби: атлантическа скумрия, лефер, паламуд. Те упражняват контрол отгоре надолу, тоест числеността на по-долните нива зависи от тях. Общият поток през системата е 200,7 gC m⁻² годишно, а вероятността риболовът да е устойчив — 0,89.
Седемдесетте започват със свръхулова на тези хищници. Оттук нататък започва загубата на устойчивост. Средното трофично ниво на улова спада значимо — уловът се смъква надолу по хранителната мрежа, което значи, че големите хищници вече ги няма и се лови онова, което е останало. Еутрофикацията се засилва.
Осемдесетте са върхът на натиска. Хранителните вещества, които реките внасят, установяват опортюнистични видове и отклоняват потока на енергия от по-горните нива на мрежата. Уловите достигат 750 хиляди тона — и след това се сриват до 200 хиляди тона през 1989 година.
Деветдесетте носят частично стабилизиране, след като еутрофикацията отслабва.
Статистиката отчита преходи през 1977, 1981 и 1994 година.
Числата за поносимия улов
Изследването изчислява какъв улов екосистемата е можела да понесе в различните периоди:
| Период | Оценка |
| Седемдесетте | 504 ± 179 хиляди тона |
| Осемдесетте | 1108 ± 262 хиляди тона |
| Деветдесетте | 702 ± 121 хиляди тона |
Стойността за осемдесетте изглежда обнадеждаваща, но означава друго: еутрофикираната система произвежда много биомаса в долните нива на мрежата. Това не е богато море, а разбалансирано.
Какво изследването не твърди
Авторът сам изброява ограниченията и те си струва да се повторят.
Качеството на входните данни е оценено с индекс 0,49 — средно. Голяма част от оценките за рибните запаси след шейсетте години са възстановени назад във времето, а не измерени тогава. Първичната продукция е известна само с десетилетна стъпка. Липсват стандартизирани изследвания за целия басейн.
И най-важното: анализът е на равнище екосистема. От него не може да се съди за състоянието на отделен запас — нито тогава, нито днес. Периодът свършва през 1999 година, така че изследването не казва нищо пряко за днешното състояние на морето.
Защо ни интересува
Заключението на автора е за управлението: необходими са усилия за целия басейн и през границите, особено по замърсяването и риболова. По неговите думи такава координация е можела да предотврати нежеланите промени и трябва да се приложи незабавно.
Това е и причината да следим подобни изследвания. Черно море се дели между шест държави, а рибите, хранителните вещества и хищниците не се съобразяват с териториални води. Наблюдението на едно място дава част от картината; решенията се вземат върху цялата.
Източник: Akoglu, E. (2023). Ecological indicators reveal historical regime shifts in the Black Sea ecosystem. PeerJ 11:e15649. DOI: 10.7717/peerj.15649. Институт по морски науки, Близкоизточен технически университет, Ердемли, Мерсин, Турция. Статията е с отворен достъп под лиценз Creative Commons Attribution (CC BY).