Към съдържанието

Черно море заблестя в тюркоазено: какво показаха сателитите на НАСА

Всяка пролет и лято Черно море минава през кратка, но зрелищна трансформация — водата му придобива наситен тюркоазен оттенък, видим дори от космоса. Тази година феноменът беше уловен два пъти: на 27 май 2026 г. астронавт от екипажа на Международната космическа станция засне характерните тюркоазени вихри да преминават през Босфора към Мраморно море, а на 22 юни инструментът Ocean Color на спътника PACE на НАСА документира мащабен цъфтеж, обхванал голяма част от повърхността на морето.

Сателитен снимка на Черно море с тюркоазени вихри от цъфтеж на кокколитофори, 22 юни 2026 г.
Снимка: NASA Earth Observatory (Michala Garrison) / спътник PACE, 22 юни 2026 г.

Какво оцветява водата

Причината не е замърсяване, а естествен биологичен процес — масов цъфтеж на кокколитофори, микроскопични едноклетъчни водорасли, покрити с плочки от калциев карбонат. Тези плочки разсейват слънчевата светлина по начин, който придава на водата млечно-синкав, почти тюркоазен цвят. Кокколитофорите обикновено доминират в края на пролетта и началото на лятото — за разлика от диатомеите, друг основен тип фитопланктон, който по-скоро потъмнява водата, отколкото да я освети.

Снимка от Международната космическа станция на тюркоазени вихри в Черно море близо до Босфора и Истанбул, 27 май 2026 г.
Снимка: NASA, екипаж на Expedition 74 / МКС, 27 май 2026 г.

Роля в кръговрата на въглерода

Отвъд визуалния ефект, кокколитофорите играят реална роля в морската екосистема: докато растат, те поглъщат въглерод, а когато умрат, част от него потъва към дъното на морето, където може да остане съхранен за дълги периоди от време — един от естествените механизми, чрез които океаните помагат за регулирането на въглеродния цикъл на планетата.

Дали цъфтежите се променят?

Скорошно изследване на учени от Института по океанология „Ширшов“, публикувано в списание Diversity, отбелязва нещо любопитно: през 2022 и 2023 г. цъфтежите на кокколитофори в северозападната част на Черно море са продължили необичайно дълго — чак до юли, вместо да заглъхнат към средата на юни, както обичайно. Само с наблюденията от една-две години е рано да се говори за трайна тенденция, но подобни отклонения са точно това, което дългосрочният мониторинг на морето е предназначен да улови.

Точно затова следим подобни сигнали и на наша страна — качеството на водата, температурните аномалии и разпространението на инвазивни видове са част от индикаторите, които включваме в анализите си за Черно море. Прочетете повече за темата тук →

Източник: NASA Earth Observatory