1 милион видове са застрашени от изчезване заради човешката дейност, сочи доклад на ООН

 

„Световното биоразнообразие е важно само по себе си. Но освен това то е важно за човешкото благо, а ние го унищожаваме.“ С тези думи Робърт Уотсън, бивш председател на Междуправителствената платформа за изследвания и политики за биоразнообразието (IPBES), представи резултатите от най-мащабния доклад до момента за причинения от човешка дейност упадък в световното биоразнообразие. Учените от IPBES оповестиха предварителен сбит доклад за ООН – пълната версия е над 1800 страници и е отнела три години работа и консултация с над 15 000 източници от страна на екип от 145 учени.

Човешката намеса в околната среда води до толкова поразяващи изменения, че един милион биологични вида са застрашени от изчезване през следващите две десетилетия. Проблемът с топящото се биоразнообразие съвсем не е само екологичен – надвисналата биологична катастрофа представлява икономическа и социална заплаха за човечеството и поставя под въпрос сигурността на бъдещите поколения.

Мерките, предложени от учените, изготвили доклада, изискват политическа намеса за „пълна трансформация на досегашното мислене за икономиката към модели, които не се фокусират върху икономическия растеж и потреблението“. Което е колкото нужно, толкова и трудно постижимо.

Раните върху природата…

„Най-важният факт в доклада на IPBES е, че един милион вида са застрашени от изчезване – знак за драматичните промени на планетата, до които води човешката дейност. Числото на застрашените видове подчертава и главното послание на доклада – човечеството е увредило околната среда, от която зависим всички, до опасно ниво“, обобщава пред „Капитал“ Оли Браун, експерт по околната среда от Chatham House.

Хората винаги са оставяли отпечатък в природата. Но изследването на IPBES показва, че този отпечатък се превръща в болезнени рани през последните 50 години. Човечеството е удвоило популацията си, а градовете се разрастват по-бързо от всякога.

Границите на дивата природа навсякъде по света се свиват скоростно – с десетки до стотици пъти над средното темпо на изчезване на биологични видове за последните 10 млн. години. Качеството на все още оставащите местообитания деградира поради всепроникващото влияние на човешката намеса.

Най-пагубните форми на унищожение на местообитания като изсичане на дървета, замърсяване на океаните и внос на инвазивни видове са концентрирани в развиващия се и най-малко развит свят. Щетите обаче са повсеместни, като тенденцията екосистемите да бъдат все повече притискани в ъгъла от разширяващи се градски зони или обработваема земя е обща навсякъде.

Д-р Кристоф Тиес, координатор на кампанията гори и климат в „Грийнпийс“ – Германия определи доклада като болезнено осъзнаване на реалността и коментира, че „правителствата трябва да започнат да поставят хората и природата пред корпоративните интереси и алчност. Трябва да започнат да действат с неотложността, с която настоящият доклад изисква. Лидерите трябва да приемат силни цели и планове за изпълнение, за да защитят биоразнообразието с участието и съгласието на коренното население и местните общности по време на Международната среща на върха за природата в Китай (COP15). Печалбите са изтласкали природата на ръба на оцеляването, поставяйки нашето собствено оцеляване в опасност, поради прекомерната експлоатация на природните ресурси и влошаването на климатичните промени.

 

..и ефектите върху хората

Унищожението на биоразнообразието във всички нива на веригата – от изчезването на определени генотипи на дадено растение до разрушаването на цели местообитания и екосистеми – може сериозно да навреди на човечеството. Както посочва Уотсън: „Проблемът не е само екологичен – той е въпрос на развитие, икономическа и социална сигурност, а също и въпрос на етика и морал.

„Заплахите са няколко. Едната е, че над три четвърти от световните селскостопански посевни култури зависят от опрашването от пчели и други насекоми. Само че точно те са под особено голям риск от изчезване заради непрекъснатото разширяване на селскостопанската земя в техните територии, както и недостатъчните регулации за химикалите, които се ползват за защита на посевите. Така годишна продукция на стойност между 235 и 577 млрд. долара е застрашена заради изчезващите пчели.

В същото време почти четвърт от селскостопанската земя в света е с намалена продуктивност поради изтощение. Освен това изчезването на горите, ерозията на почвите и унищожението на кораловите рифове и бреговите линии носи и друга опасност – между 100 и 300 млн. души ще бъдат изложени на повишен риск от наводнения и урагани.

В допълнение към храната и безопасността под заплаха са и медикаментите. Близо 4 млрд. души разчитат на лекарства с натурални съставки, много от които са застрашени. Например почти три четвърти от всички лекарства против рак са на органична основа или са синтетични, но вдъхновени от природни съставки.

Щетите няма да са равно разпределени – най-заплашени са хората в тропиците и в развиващите се страни, както и бедните градски населения, които нямат ресурса да се предпазят от все по-замърсения въздух или по-лесното навлизане на патогени – предполагаем ефект при силно намалено биоразнообразие.

 

Не може както досега

„Трябва да гледаме на загубата на биоразнообразие като на втора екзистенциална за човечеството заплаха наравно с промяната в климата“, посочва Оли Браун. Според авторите на доклада е невъзможно светът да продължава с досегашната си политика и опити за овладяване на ситуацията. Нужно е международно споразумение на нивото на Парижкото споразумение за климата. „Настоящата Конвенция по биоразнообразието (CBD) се е превърнала в упражнение по „политика на възможното“ – изисква скромни обещания от някои държави, които след това остават игнорирани“, казва Оли Браун. Учените от IPBES подчертават, че е необходима „промяна в начина, по който мислим за икономиката – трябва да се отдалечим от идеала за ръст на БВП и от идеята, че всички трябва да се стремят към това да потребяват повече“.

Този доклад не е просто поредният призив за действие. Това е едно от последните от много предупреждения и ако не го вземем насериозно, може и да е последното преди загубите да станат необратими. Опазването и възстановяването на биоразнообразието има съществена роля като естествено решение за промените в климата. Крайно време е да  преборим промените в климата, като защитим природата, с която сме едно.

Горите, торфените и крайбрежните морски екосистеми трябва да бъдат защитени или възстановени. Съчетаването на опазването на биологичното разнообразие с драстичните съкращения на емисиите на CO₂ и увеличеното съхранение на въглерод в природата може да допринесе значително за ограничаване на глобалното затопляне  до 1.5 C. Това са най-важните незабавни действия, които могат да ни помогнат да се върнем от ръба.“

Докладът на IPBES установи, че 66% от Световния океан са подложени на огромено човешко влияние и морският живот понася тежките последствия от това. Докладът предупреждава още, че богатството и изобилието на морския живот е в упадък, ограничавайки способността на океана да осигурява продоволствена сигурност и да защитава от изменението на климата.

Луиза Кассон, координатор на кампанията „Спаси океаните“ от „Грийнпийс заяви, че: „океаните поддържат целия живот на Земята. Въпреки това, международното сътрудничество се фокусира върху това как най-добре да се експлоатира морския живот и тази ценна споделена среда. Вместо да ограбват моретата за краткосрочна печалба, правителствата трябва да поставят справедливостта и устойчивостта в центъра на техния подход към океаните.

Докладът потвърждава, че съществуващите механизми за защита на океаните не работят. Днес само 1% от световните морета са защитени и няма правен инструмент, който да позволява създаването на резервати в международни води.

Нуждаем се от Глобално споразумение за океаните, за да защитим поне 30% от територията до 2030 г. Това е уникална възможност за правителствата да работят заедно, за да защитят живота, да осигурят продоволствена сигурност за милиони хора и да създадат здрави океани, които са нашият най-добър съюзник срещу променящия се климат.“

Докладът на IPBES предупреди, че ключовите двигатели на промяната в природата, като например промените в земеползването, експлоатацията на организми, изменението на климата и нивата на потребление, са ускорени до безпрецедентни нива.

„Приветстваме призива за спешни действия по отношение на промените в хранителния режим към по-хранителни продукти на растителна основа, за да се намали консумацията на месо и млечни продукти, която има добре документирани отрицателни въздействия върху биологичното разнообразие, изменението на климата и човешкото здраве.

„Всяко увеличение на селскостопанското пространство, необходимо за храна на животни за индустриалното животновъдство, е основен двигател на промяната в земеползването чрез обезлесяване и унищожаване на местообитанията. Борбата с консумацията на месо и млечни продукти трябва да се превърне в приоритет за политиците, така че консумацията и производството на месо да бъдат намалени с 50% в световен мащаб до 2050 г.“, коментира Ерик Дериер, международен координатор на кампанията „Храна и земеделие“.

Докладът предлага колкото се може по-скоро да се вземат решения за силно ограничаване или забраняване на селскостопански субсидии и стимули, които насърчават непрекъснато разширяване на обработваемата земя, и да се приемат нови строги правила за защита на океаните. Целта е между 30% и 50% от цялата наземна територия на планетата да стане защитена от човешка намеса.

 

Екологията е за богатите

Западът остава най-големият консуматор на ресурси и материали. Но благодарение на богатството си и на изнасянето на производството в развиващия се свят развитите държави биха понесли по-малки последствия от надвисналата биологична катастрофа.

Тук идва и големият проблем – изключително трудно е да бъдат убедени политиците от развиващите се страни да водят кампания за ограничаване на производството, което тласка и без това догонващите им икономики напред. „Не можеш просто да кажеш на лидерите в Африка, че е невъзможно да има каквото и да било развитие и трябва да превърнат целия континент в национален парк“, посочва Ема Арчър от IPBES, цитирана от в. New York Times. Но можеш да им обясниш колко е опасно да унищожат природата.

От друга страна, не е лесно и западното общество да бъде убедено да намали консумацията, на която е свикнало. Браун обаче е оптимист: „Данните в доклада представят най-шокиращата и убедителна картина, публикувана някога, за състоянието на световното биоразнообразие. Новините трябва да резонират във всички. В крайна сметка точно общественият натиск ще накара политиците да предприемат драматичните стъпки, които са необходими, за да е обитаема планетата за нашите внуци и правнуци.“

 

По материали на в. Капитал и „Грийнпийс“