Шумовото замърсяване уврежда морския живот и трябва да бъде приоритет, казват учените

Далеч под океанската повърхност какофонията от индустриалния шум нарушава способността на морските животни да се чифтосват, хранят и дори да избягват хищниците, предупреждават учените.

С тътена на кораби, чукането на петролното сондажно оборудване и бурните взривове от сеизмични проучвания, хората драстично са променили подводния звуков пейзаж – в някои случаи оглушават или дезориентират китове, делфини и други морски бозайници, които разчитат на звука за навигация, съобщават изследователи в метаизследване, публикувано онлайн в петъчното издание на списание  Science, в което се разглеждат повече от 500 научни статии.

Дори пукането на ледниците, които се спускат в полярните океани( oceans), и чукането на дъжд, падащ върху повърхността на водата, може да се чуе дълбоко под морето, казва водещият автор Карлос Дуарте, морски учен от Университета за наука и технологии на крал Абдула в Саудитска Арабия.

„Това е хроничен проблем, който със сигурност отслабва животните по целия път от индивид до популация“, твърди Дуарте в интервю. „Това е нарастващ проблем, глобален по обхват.“

Проучване относно подводния шум от работна група за защита на арктическата морска среда на Арктическия съвет през 2019 г.( survey on underwater noise from the Arctic Council’s Protection of  the Arctic Marine Environment working group in 2019) установява, че Арктика е сравнително по-тиха от другите океани, но увеличеното корабоплаване може да доведе до повече подводен шум и големите пропуски в изследванията по този въпрос продължават.

Тези шумове и техните въздействия се нуждаят от повече внимание от учени и политици, особено ефектите върху морските костенурки и други влечуги, морските птици, тюлените, моржовете и бозайниците, които се хранят с  растения, като ламантина, се казва в изследването. Международният екип от изследователи призовава за глобална регулаторна рамка за измерване и управление на океанския шум.

Голяма част от причинения от човека шум може лесно да се намали, каза Дуарте. Например мерки като изграждане на по-тихи корабни витла и корпуси и използване на сондажни техники, които не причиняват мехурчета и водни вибрации, могат да намалят наполовина шумовото замърсяване, казва той. Ако светът използва повече възобновяема енергия, би намалил необходимостта от сондажи за нефт и газ.

Ползите за морския живот биха могли да бъдат драматични, каза той, отбелязвайки възраждането на морската активност през април 2020 г., когато шумът от корабоплаването, обикновено най-силно в близост до бреговите линии е намаляло, тъй като страните са засегнати от пандемията COVID-19.

Но хората не само добавят шум към океана, но и елиминират естествените звуци, установи проучването.

Например китоловът през 1900 г. убива милиони китове в световните океани – заедно с голяма част от тяхната китова песен. А чуруликането и бърборенето около кораловите рифове става все по-тихо, тъй като все повече корали умират от затопляне на океана, подкисляване и замърсяване.

Изменението на климата също промени звуковия пейзаж в части от океана, които се затоплят, променяйки комбинацията от животни, живеещи там, заедно с шумовете, които издават.

Океанографът Кейт Стафорд от Лабораторията за приложна физика на Университета във Вашингтон оцени високо времето на метапроучването, което съвпада с призива на Организацията на обединените нации правителствата да отделят 30% от земните и морските зони в света за опазване на природата.

„Изследването ясно показва, че за да намалим антрофонията (човешкия шум) и да се стремим към добре управлявано бъдеще, … ще ни е необходимо глобално сътрудничество между правителствата“, казва Стафорд.

Шарън Бърнстейн (Sharon Bernstein)

Reuters