Спасяването на невидимите гори на океана

 

Океанът е на предната линия за смекчаване на климатичната криза. Съставяйки над  70% от повърхността на Земята, океанът играе решаваща роля в контрола на глобалната климатична система чрез, наред с други процеси, абсорбиране и съхранение на въглероден диоксид от атмосферата. Дни, след като отбелязахме Световния ден на океаните, разглеждаме как, освен че замърсяват планетата и убиват животни, пластмасовите отпадъци намаляват и способността на фитопланктона да абсорбира атмосферния въглерод.

 

Фитопланктон и кислород

 

Такива процеси са възможни от микроскопични едноклетъчни водни същества, наречени фитопланктон. Тези малки организми, наречени „невидими гори на океана“- ‘ocean’s invisible forests’, генерират около половината от кислорода в атмосферата- half и отделят толкова въглероден диоксид годишно, колкото всички сухоземни растения.

Подобно на сухоземните растения, фитопланктонът поглъща слънчева светлина и улавя въглероден диоксид за фотосинтеза, произвеждайки кислород. Точно както дърветата съхраняват въглерод в стволовете, листата, стъблата и корените си, фитопланктонът съхранява въглерод в телата си. Когато умрат и потънат на морското дъно, уловеният въглерод в телата им също потъва дълбоко във водите на океана.

Фитопланктонът е в основата на морската хранителна верига, което означава, че той осигурява морските същества – от малкия животински зоопланктон до китовете – с храна. Когато с фитопланктон и зоопланктон се хранят други, по-големи морски създания, въглеродът от фитопланктона и зоопланктона се прехвърля към тези животни. След това този въглерод ще се утаи на океанското дъно във фекални пелети и трупове на животни.

Процесът на отстраняване на въглерода от атмосферата и поглъщането му в утайките на морското дъно се нарича биологична помпа- the biological pump. Чрез този процес океанът регулира климата на Земята.

Кризата с пластмасовите отпадъци обаче ще окаже неблагоприятно въздействие върху климата. Всяка година в световните океани навлизат 8 милиона тона пластмаса- 8 million tons, които са категоризирани в микро- и нанопластика. Учените продължават да изследват ефектите на пластмасовите отломки върху процеса на биологичната помпа. Освен това, около четири пети- four-fifths от всички боклуци в океана идват от наземна дейност, като лошо управление на отпадъците, отпадъци и строителство.

 

Микропластика и фитопланктон

 

Неотдавнашно проучване- study, публикувано в списанието, Marine Pollution Bulletin, установи, че замърсяването с пластмаса в океана може да повлияе отрицателно на ролята на океана за отстраняване на атмосферния въглероден диоксид, което в крайна сметка ще наруши глобалния въглероден цикъл.

Микропластиката в океана може да повлияе отрицателно на растежа- growth на фитопланктона. Освен това изобилието от микропластмаси – подобно на тези от пластмасовите пътеки боклук- plastic garbage patches, съдържащи хиляди тонове плаващи микропластмаси – образува слой на повърхността на океана, засягащ пропускането на светлина и нарушаващ ефективността на фотосинтезата на фитопланктона. Морската микропластика също влияе върху развитието и възпроизводството на фитопланктона и по този начин пречи на процеса на океанско съхранение на въглерод.

Освен това изследването подчертава как микропластмасите влияят отрицателно на зоопланктона. Зоопланктонът, който се храни с фитопланктон, е един от посредниците между фитопланктона и други по-големи водни животни.

Фитопланктонът, който яде зоопланктонът, гарантира предотвратяване на повторното навлизане на складирания въглерод във водата и атмосферата. Кризата с пластмасовите отпадъци обаче нарушава този процес. Според проучване от 2015 г. върху членове на зоопланктона, известни като копеподи, микропластмасата може да намали приемането и потреблението на въглерод от копеподите; след ядене на микропластмаси, приемът на въглеродна биомаса е намален с 40%.

Изследването съобщава, че микропластиката може също да промени скоростта на потъване- sinking rates на фекалните пелети на зоопланктона. Замърсените с микропластмаси пелети потъват по-бавно от незамърсените пелети. Проучването обаче посочва, че все още са необходими допълнителни изследвания върху ефектите на микропластиката върху фекалните пелети, като се отбелязва, че има само няколко проучвания, проведени по темата.

Тъй като микропластмасите потъват на океанското дъно в тези фекални пелети, това може да повлияе и на запасите от въглерод в океана, засягайки циркулацията на органични вещества и хранителни вещества в дълбоката океанска вода.

Проблемът е, че изследването отбелязва, че потенциалното въздействие на микропластмасата в най-дълбоките точки на океана остава до голяма степен неясно. Необходими са повече проучвания, за да се установи по-здрава връзка между замърсяването с морска пластмаса и биологичната помпа.

Ясно е обаче, че морската пластмасова криза- plastic crisis може да влоши климата- climate; всъщност, проучване, проведено през 2014 г., изчислява, че близо 99% от пластмасата в океана е била в неизвестност, което предполага, че същества като фитопланктон и други по-големи същества ядат пластмаса, засягайки способността им да абсорбират и съхраняват въглерод.

 

Какво може да се направи?

 

Правителствата трябва да провеждат мерки за смекчаване на пластмасовата криза. Развитите страни трябва да работят съвместно с развиващите се страни, много от които са обявени за най-лошите замърсители на морето – worst marine polluters– например Индонезия, Филипините и Виетнам – които се борят да изградят адекватна инфраструктура за рециклиране.

Потенциалните мерки, които правителствата трябва да предприемат, включват подобряване на съоръженията за управление на отпадъците, за да се предотврати навлизането на повече пластмасови отпадъци в океаните и извършване на повече изследвания- more research за това как пластмасовите отпадъци влияят на океаните. Тези решения трябва да са залегнали в правителствената политика, за да се гарантира ефективно прилагане и регулиране на усилията, като се наказват онези корпорации и лица, които нарушават тези политики.

Човечеството трябва да гледа отвъд дърветата като решение за смекчаване на климатичната криза; фитопланктонът е едно такова решение. Освен това замърсяването с морска пластмаса не засяга само естетиката на океана; той влияе върху климата на планетата, допълнително изостря кризата и позволява създаването на климатични условия, за които човечеството едва ли е подготвено.

 

Istu Septania (Исту Септания)

earth.org