ООН: Нарастваща заплаха за храните заради намаляване на биологичното разнообразие

 

Според проучване на ООН растенията, животните и микроорганизмите, които са основата на производството на храни, са в упадък.

В доклада се казва, че „ако тези критични видове бъдат загубени, се поставя бъдещето на нашата хранителна система под сериозна заплаха“.

Проучването показва, че промените в земеползването, замърсяването и изменението на климата са причина за загубата на биологично разнообразие.

Въпреки че приятелските политики към видовете, се увеличават, те не растат достатъчно бързо, добавят учените.

Организацията на ООН за прехраната и земеделието (ФАО), която поръча доклада заедно с данните, събрани в 91 страни, казва, че това е първото такова изследване по рода си.

 

Какво точно представлява биологичното разнообразие за храните и селското стопанство?

По същество това е разнообразието от растения, животни и други организми, диви и опитомени, които ни осигуряват храна, гориво и фибри.

Включва и онези организми, които предоставят основни услуги, като пчели и други опрашители, и червеи, мангрови гори, морски треви и гъби, които работят, за да поддържат почвите плодородни и пречистват въздуха и водата.

 

Защо този нов доклад е важен?

Докладът, наречен „Състояние на световното биоразнообразие за храните и земеделието“, подчертава две ключови послания.

Първото е, че светът разчита на все по-малък брой храни, за да нахрани нарастващото население, което се очаква да нарасне до около 10 милиарда души до 2050 година.

От 6 000 растителни вида, отглеждани за храна, едва девет представляват 66% от общата продукция. Световното животновъдно производство се основава на около 40 вида, като само няколко от тях предоставят по-голямата част от месото, млякото и яйцата.

 

 

Вторият ключов момент е, че много от тези видове, които подкрепят храните и селското стопанство, са под заплаха или намаляват. Около хиляда вида диви храни, предимно растения, риби и бозайници, намаляват в голямо количество.

„Биоразнообразието е от решаващо значение за гарантиране на глобалната продоволствена сигурност, поддържането на здравословни и питателни храни, подобряване на препитанието в селските райони и повишаване устойчивостта на хората и общностите“, заяви генералният директор на ФАО Хосе Грациано да Силва.

„Трябва да използваме биологичното разнообразие по устойчив начин, за да можем по-добре да отговорим на нарастващите предизвикателства, свързани с изменението на климата и да произвеждаме храни по начин, който не вреди на околната среда.“

 

И така, каква е степента на заплаха за нашата храна?

Според проучването липсата на биоразнообразие може да направи производството на храни много по-уязвимо до степен на стресово, като например избухвания на болести и увеличаване на вредителите.

Докладът подчертава какво може да се случи в най-лошия случай като ирландския картофен глад от 1840-те години.

 

Тъй като ирландските земеделски стопани използват земята си, за да отглеждат главно зърно, за да плащат арендите си, те стават все по-зависими от картофите като основен източник на храна.

Когато болестта, причинена от гъбички, унищожава реколтата от картофи в продължение на няколко години, това довежда до смъртта на един милион души от глад и болести.

 

 

 

Въпреки че сега не се предвижда нищо по отношение на глада, новото проучване подчертава редица примери, при които загубата на биоразнообразие влияе върху живота и хеаненето на хората:
-Гамбия казва, че големите загуби на диви храни са принудили общностите да се обърнат към промишлено преработени храни, за да допълнят диетата си.
-Няколко страни, включително Ирландия, Норвегия, Полша и Швейцария, съобщават за спад в пчелите.
-В Оман, загубата на популации на опрашители, дължаща се на изключителната топлина, свързана с изменението на климата, е довела до спад на дивата храна, включително смокини и плодове.

 

И така, какво причинява спада?

В доклада се казва, че има няколко значими причини или двигатели на загубата на биологично разнообразие. Основните са:

-Промени в използването и управлението на земята и водите

-Замърсяване
-Свръхексплоатация и свръхулов

-Изменението на климата

-Нарастване на населението и урбанизация

„Виждаме, че в тропиците и субтропиците разширяването на широкомащабното селско стопанство става причина за 40% от загубата на гори между 2010 и 2015 г.“, каза Джули Белангер, която координира доклада за ФАО.

„Други основни негативни фактори, които докладваха страните, са изменението на климата, замърсяването и неправомерното използване на суровини, както и прекомерната експлоатация.“

 

 

Има ли някакви ефективни решения за това?

Да – в доклада се изтъква известен брой „възходящи практики“, благоприятни за биологичното разнообразие. Около 80% от докладващите страни казват, че следват един или повече от тези подходи. Някои примери включват:

-В Аржентина са създадени около 560 000 домашни градини и 12 000 училищни и общински градини, които осигуряват храна за приблизително 2,8 милиона души.
-В Калифорния фермерите сега оставят оризовите си полета да бъдат наводнени след прибиране на реколтата, вместо да ги изгорят, като се получават  111 000 хектара заместващи влажни зони и открито пространство за 230 вида птици.

-Земеделските производители в Гана засаждат растения от маниока на маргинални полета, които произвеждат огромни количества нектар, привличайки пчели и други видове, което води до по-високи добиви.

Въпреки че промените са акламирани, проблемът според ФАО е, че те не се случват достатъчно бързо.

„Много е положително да се види, че страните предприемат все повече и повече практики, които допринасят за устойчивото производство на храни в целия свят,“ каза Джули Белангер. „Въпреки това понякога промените тръгват от много ниска отправна точка.“

 

Какво мога да направя аз, в моя живот, за да променя това?

Както и при многото проблеми с околната среда, потребителите имат огромна сила да променят.

ФАО казва, че широката общественост може да избира по-устойчивите продукти от пазарите на земеделските производители, например, или да бойкотира храните, които се считат за неустойчиви.

 

 

„Нещо, което се оказа важно, беше гражданската позиция на учените“, казва Джули Белангер.

„Хората, които участват в доброволческата работа за мониторинг на биологичното разнообразие, както и за консервационните дейности – те играят много важна роля в редица страни.“

От кореспондента по околна среда Мат Макграт

bbc.com