Океаните могат да бъдат възстановени до предишното им състояние в рамките на 30 години, твърдят учени

Важно научно изследване съобщава за възстановяване на морския живот, но все още е необходимо удвояване на усилията

Гърбат кит край бреговете на Австралия, един от видовете, които са се възползвали от усилията за опазване. Снимка: Даниел Байер / AFP /Getty Images

Славата на световните океани може да бъде възстановена в рамките на едно поколение, според основен нов научен преглед. Той съобщава за възстановяване на морския живот, от гърбатите китове край Австралия до морските слонове в САЩ и зелените костенурки в Япония.

Чрез буен свръхлов, замърсяване и разрушаване на бреговете човечеството нанася тежки щети на океаните и неговите обитатели от векове. Но успехите на опазването, въпреки че са все още изолирани, демонстрират забележителната устойчивост на моретата.

Учените казват, че сега има знанието да се създаде океански ренесанс за дивата природа до 2050 г. и с това да се укрепят ползите, на които хората разчитат по света- от храна до крайбрежна защита и стабилност на климата. Необходимите мерки, включително защита на големи части от океана, устойчив риболов и контрол на замърсяването, биха стрували милиарди долари годишно, казват учените, но биха донесли ползи 10 пъти по-големи.

Въпреки това трябва да се преодолее ескалиращата климатична криза, за да се предпазят океаните от подкисляване, загуба на кислород и опустошения на кораловите рифове. Добрата новина, казват учените, е нарастващата осведоменост за способността на океаните и крайбрежните местообитания, като мангрови и солени блата, бързо да всмукват въглеродния двуокис и да укрепват бреговите линии срещу повишаващото се морско равнище.

„Имаме тесен прозорец с възможности да оставим здравословен океан на внуците си и имаме знанията и инструментите за това“, казва проф. Карлос Дуарте от Университета за наука и технологии на крал Абдула в Саудитска Арабия, който ръководи прегледа , „Ако не се справим с това предизвикателство и по този начин осъждаме нашите внуци на разрушен океан, неспособен да подкрепи добрия поминък-нека това не е вариант.“

Проф. Калум Робъртс, от Университета на Йорк, един от международния екип, извършил изследването, каза: „Прекомерният риболов и изменението на климата затягат хватката си, но има надежда в науката за възстановяване.

„Едно от общите послания на прегледа е: ако спрете да убивате морския живот и да го защитите, то той се връща. Можем да обърнем състоянието на океаните и знаем, че има смисъл икономически, за човешкото благосъстояние и, разбира се, за околната среда. “

Прегледът, публикуван в списание  Nature, установява, че глобалният риболов бавно става все по-устойчив и унищожаването на местообитания като ливади с морска трева и мангрови гори почти е спряно. На места, от залива Тампа, Флорида до Филипините, местообитанията се възстановяват.

Сред историите за успех са гърбатите китове, които мигрират от Антарктида в Източна Австралия и чиито популации са скочили от няколкостотин животни през 1968 г., преди да бъде забранен китолова, до над 40 000 днес. Морските видри в Западна Канада са се увеличили от само десетки през 1980 г. до хиляди сега. В Балтийско море както популацията на сивите тюлени, така и популацията на корморани се увеличават.

„Започваме да оценяваме стойността на това, което губим, и не само по отношение на присъщата красота на дивата природа, но и по отношение защитата на поминъка и обществата ни от лоши неща, независимо дали това е лошо качество на водата в реките и океаните или повишаване на нивото на морето, биещо се на прага на крайбрежните райони, “каза Робъртс.

Напредъкът обаче далеч не е лек. Замърсяването от ферми и пласмаси все още се излива в океаните, водите достигат рекордно високи температури, а на много места все още се извършва разрушителен риболов, като поне една трета от рибните запаси са прекомерно експлоатирани.

„Средиземноморието все още е почти боклучийска кофа“, каза Робъртс. „И има страхотен свръхулов в големи части от Югоизточна Азия и Индия, където риболовът с трал на морското дъно просто улавя всичко, за да го превърне в рибено брашно и масло.“

Глобалното затопляне на океаните е предизвикателство за няколкостотинте оцелели северноатлантически гладки китове (бискайски китове) по крайбрежието на западната част на Атлантическия океан. Според Робъртс на фона на натоварените линии за корабоплаване и лова на омари те биват убити от сблъсъци или удавени в плетеница от въжета, въпреки че новите разпоредби започват да помагат.

Мексиканският залив претърпява огромни мъртви зони мъртви зони поради огромни количества оборски и изкуствени торове, изтичащи от фермите на Средния Запад (северната централна част на САЩ), а на други места албатросите продължават да бъдат прихващани от рибарите с парагади парагади, въпреки наличието на прости решения.

Здравите коралови рифове са високопродуктивни и поддържат висока биомаса за топ хищниците. Снимка: Manu San Felix / NG / KAUST

Но примери за ползите от възстановителните навици нарастват, каза Робъртс, от завръщането на изоставени мидени леговища, които могат да почистват огромни обеми вода, до морски защитени зони, които могат да увеличат риболовния улов наблизо, например от шотландския остров Арран.

„Когато започнах да се занимавам с науката за морските защитени територии в началото на 90-те години,имаше голям интерес към нишата – каза Робъртс. „Сега това се обсъжда на най-високо ниво в международен план и имаме много страни, които се подписват, за да разширят защитата до30% от световните океани до 2030 г., като Великобритания е сред ранните основатели на целта.“  Морските защитени зони  са нараснали от 0,9% от океана през 2000 г. до 7,4% сега, въпреки че не всички изисквания са изпълнени.

Прегледът на учените заключава, че възстановяването на океаните до 2050 г. е голямо предизвикателство, което с глобално удвояване на усилията за опазване може да бъде постигнато: „Посрещането на предизвикателството би било исторически момент в стремежа на човечеството да постигне глобално устойчиво бъдеще.“

Damian Carrington

@dpcarrington

theguardian.com