Доц. Виолин Райков: 17 вида риби открихме в Черно море
Водите ни пълни с трицона и барбуна-Фото: uniconbg.com
* По време на експедицията се натъкнахме на много „мигранти“ от Средиземноморието
* У нас има само един вид акула, за 20 години запасите й намаляха драстично, казва ученият от Института по океанология към БА-Доц. Райков, участвахте в екипа, който проведе експедиция в Черно море във връзка с биоразнообразието там. Какво показа проучването, има ли нови тенденции?
– Тези изследвания са регулярни и ги провеждаме два пъти в годината по договор с Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури по оперативна програма. Интересното в случая е, че изследването се осъществява през целия български бряг, на различни дълбочини – от Дуранкулак до Царево, на различни дълбочини – от 15-100 метра, където са концентрирани ресурсите. По принцип пролетно-летният сезон се характеризира с увеличение основно на местни видове – като трицона, меджит. Тази година беше показателно, че нямаше празно поле без наличие на риба.
-Тоест, има добри рибни запаси?
– Да, състоянието на запасите е доста добро. На нас това ни говори много – освен че има риба, това е и хранителна база за едрите хищници. Но те идват на нашия бряг след септември, когато мигрират. Установихме навлизане на сафрид в южната част, появиха се и малките на паламуда – т.нар. циганка, както и чернокоп. Така или иначе обачеу трябва да мине известен период, може би към средата на септември да се покаже какъв е подходът на хищниците. Ние продължаваме с изследванията през октомври-ноември. Но що се отнася до сегашната експедиция, бих изтъкнал, че имаме добри рибни запаси – най-много трицона, меджит, барбуна. Запасите на барбуната са между 5000-6000 тона за цялото Черноморие, което е добре. Засега риболовът е устойчив.
-Какво ви изненада?
– Най-вече голямото биоразнообразие в плитчините. Този път имаше и доста мигранти от Средиземно море. Установихме 17 вида риби в Черно море в дълбочини между 15-30 метра. Но нека да подчертая, че голяма част от тези риби не са обект на активния риболов. Те са просто част от биоразнообразието. Това все пак е една много чувствителна зона, в която е забранен всякакъв вид риболов с изключение на пасивния. Тралирането е забранено, друг е въпросът доколко се спазва. В цял свят тази зона е много чувствителна, там слънчевите лъчи проникват от повърхността на дъното и го осветяват, съответно концентрацията на живота е най-голяма.
– Казвате, че са установени 17 вида риби, има ли някаква промяна в сравнение с други години?
– Няма голяма разлика. Тук обаче се включват видове като морски игли и морски кончета, те са част от рибното биоразнообразие, въпреки че хората не ги възприемат като риби. За съжаление у нас морското конче е само един вид, а по принцип в Черно море са два.
– Изтъкнахте, че има миграция от Средиземно море, за нови видове ли става дума?
– По-скоро са средиземноморски мигранти, които попадат в наши води. За много от тях не е установено да се размножават, но преминават оттук и се заселват в някои от крайбрежните райони.
–Но временно, така ли?
– Да, през зимата ги няма. Това означава, че са единични екземпляри или такива, които издържат на по-ниски температури. През последните години обаче тенденцията е за увеличаване на температурата на водата, което е благоприятно за тяхното заселване. Дори в райони като Украйна, което е доста по на север от нашия бряг. Намират си удобни хабитати в устия на реки, крайбрежия. Така през 2009 година установихме наличието на един мигрант – скарида. По-нататъшните изследвания показаха, че тя трайно се установява в Черно море, без да има последици върху средата. Така или иначе, процесът на навлизане на нови видове продължава. Те намират подходящи условия тук и се настаняват, така се превръщат в компонента от биологичното разнообразие.
-А има ли инвазивни видове, за които преди време се говореше толкова?
– Терминът инвазивен означава, когато даден вид навлезе трайно във водата и оказва влияние върху средата. Това са чужди, примесени екземпляри. Инвазивен вид е рапанът, той навлиза и изяжда хранителния ресурс, като най-различен вид миди, и се заселва трайно в средата.
– Сега има ли такива инвазивни видове?
– В момента освен рапана няма други видове, които да окажат голямо влияние върху средата. Точно обратното – има едно попче- стронгил, което е най-малкото от това семейство. Той е инвазивен в чужди райони, защото измества други видове. Процесът е двустранен. При рибите не е толкова характерен, по-скоро за по-низшите организми – геопланктон, фитопланктон и др. Така се намират повече инвазивни или чужди видове.
-Какъв е уловът на рапани по последни данни? Беше намалял на 4000 тона, има ли промяна?
– Рапаните бяха експлоатирани много още от 90-те години. 2010 година беше много силна, но и тяхната хранителна база се изчерпва. Съответно те намаляха като размери, което е логично. По-едър е рапанът в Румъния, тъй като не беше експлоатиран. Но и там вече започва такъв процес и очакванията са също да намалеят размерите му. Иначе уловът у нас намаля драстично през последните години. В Румъния е около 8000-9000 тона, а у нас вече е дори под 4000 тона.
-Има ли още треска по бялата мида?
-Нямам преки наблюдения, но това също е изчерпаем ресурс. До 20-30 метра са основните запаси, това е плитката зона, както споменах. Има голяма опасност количествата да се изчерпат. Когато експлоатираш нещо дълго време, това съответно се отразява най-напред на размерите, защото първо се изземват най-големите. Истината е, че ако искаш устойчиво да оползотворяваш този ресурс, трябва да оставиш видовете да се размножат спокойно.
– А каква е тенденцията при хищните риби? През последните години алармирахте, че акулата намалява. И на изчезване ли са делфините?
– Делфинът не е застрашен, защото той е защитаван от много конвенции за биоразнообразие. Всички знаем, че е висше същество с дейност на мозъка, близка до човека. В Черно море са три вида китоподобните. Проблемът е, че се хваща в мрежи и заради това се дави. Най- близката зона е най-чувствителна и има най-много заплетени екземпляри. Но тези китоподобни умират от най-различни болести. Най-често като причина за тяхната смърт се посочва риболовът, но невинаги е той. При акулите проблемът е по-особен, защото в световен мащаб намаляват. Те са много видове, но за съжаление в Черно море е само един. Нейните запаси са намалели драстично през последните 20 години. Трябва да се върви към регулация на този риболов, но до момента няма такава. Единствената, която се спряга до момента, е дългосрочен план за управление на запасите.
Визитка на доц. Виолин Райков:
Работи в секция „Морска биология и екология“ в Института по океанология към БАН
monitor.bg