Две проби месо от чига, закупени в ресторанти по Дунав, показват силни индикации за див произход. Проучването установява и пропуски в етикетирането на хайвера, затруднена проследимост и подвеждаща информация за потребителите.
Над половината от изследваните в България продукти от есетрови риби са с установени проблеми. Това показва публикуваният през октомври 2026 г. доклад на WWF „TRANSPARENT STURGEON“, посветен на спазването на правилата, проследимостта и незаконната търговия на европейския пазар на есетрови продукти.
Резултатите поставят важен въпрос пред опазването на есетрите: доколко контролът върху търговията успява да установи действителния произход на предлаганите хайвер и месо и да предотврати навлизането на продукти от диви риби на пазара.
Проучването обхваща България, Румъния, Франция, Германия, Италия и Швейцария. Между април 2024 г. и март 2025 г. са събрани общо 158 проби — 133 от хайвер и 25 от месо, закупени от ресторанти, специализирани магазини, супермаркети и онлайн платформи. Проби от месо са включени само в България и Румъния заради значението на двете страни за дивите дунавски есетри и риска от предлагане на незаконно уловени риби на вътрешните пазари.
Използвани са три допълващи се метода: генетични анализи за установяване на вида, изотопни анализи за оценка на произхода от аквакултури или дивата природа и физически проверки на опаковките и етикетите.
В България са изследвани 25 проби — 14 от хайвер и 11 от месо. Резултатите показват:
- 12 проби, или 48%, без установени нередности;
- 10 проби, или 40%, с едно или повече нарушения на изискванията на CITES — конвенцията, регулираща международната търговия със застрашени видове;
- още 3 проби, или 12%, с подвеждащо представяне на вида на рибата, без установени нарушения на CITES.
Така общо 13 от 25 проби — 52% от българската извадка — са с установен проблем. Тези проценти описват конкретните изследвани продукти и не следва да се пренасят върху целия пазар в страната.
Най-тревожната находка за България е свързана с две проби месо от чига (Acipenser ruthenus), закупени в ресторанти по Дунав. Според доклада изотопните анализи показват вероятност за див произход над 99%. Това е силен сигнал за възможно продължаващо предлагане на диви есетри въпреки посочената в доклада забрана за техния улов и търговия.
WWF отбелязва, че сходни находки са установявани и при предходни проучвания. Един от ресторантите присъства както в настоящото, така и в по-ранно изследване. В рамките на сегашното проучване проба от моруна от този обект е оценена като произхождаща от аквакултури, докато проба от чига показва характеристики, съответстващи на див произход.
Съвместното предлагане на продукти от аквакултури и на продукти с вероятен див произход затруднява проверките. Както обяснява докладът, наличието на документи за законни доставки може да прикрива периодично предлагане на незаконно придобита риба. Това подчертава значението на лабораторните анализи наред с документалния контрол.
При хайвера, закупен в България, са установени няколко вида пропуски:
- две проби без CITES етикети;
- две проби с неправилен код на вида;
- шест проби с недостатъци при етикетирането, предимно етикети, които могат да бъдат отстранени.
Категориите могат да се припокриват: един продукт може да има повече от един проблем.
Етикетирането има пряко значение за проследимостта. CITES кодът носи информация за вида, източника, държавата на произход и други характеристики на продукта. Когато етикетът липсва, съдържа неверни данни или може да бъде прехвърлен върху друга опаковка, надеждността на проверката се отслабва.
Докладът проследява и международното измерение на тези проблеми. Продукти с нередности, свързани с три регистрирани български преработватели на хайвер, са установени както в България, така и във Франция. При един от преработвателите и петте изследвани продукта имат недостатъци в CITES етикетирането и/или кодирането.
Подобни нарушения са открити във всички шест държави. Общо 82 от 158 изследвани продукта — 52% — показват поне един проблем. Установените случаи са с различна тежест: от пропуски в закрепването на етикетите и неточно представяне на вида до силни индикации за див произход.
WWF препоръчва по-чести проверки по цялата верига на търговията, системно използване на генетични и изотопни анализи и по-добър обмен на информация между компетентните институции. Специално внимание следва да се отделя на оператори с повтарящи се нарушения и на онлайн продажбите, при които произходът на продуктите и самоличността на продавачите могат да бъдат трудни за установяване.
За потребителите практичният извод е да търсят ясна информация за вида и произхода на есетровите продукти. При хайвера наличието на четлив CITES етикет е важен елемент на проследимостта, а констатациите на WWF показват защо проверката трябва да обхваща и достоверността на посочените данни.
Опазването на дивите есетри зависи и от това какво достига до магазините, ресторантите и онлайн платформите. Надеждната проследимост и ефективният контрол са необходима част от усилията за съхраняване на тези риби в Дунав и Черно море.
Източник: WWF, октомври 2026 г., „TRANSPARENT STURGEON — Compliance, Traceability Issues and Illegal Trade in the European Sturgeon Market“. Данните за България са представени на стр. 12–13, а сравнителните изводи и препоръките — на стр. 14–19.
Илюстративна снимка: Parviz Hajizada / Pixabay.